Римско пиршество във Враца

Възстановка на пиршество от времето на Римската империя бе направена в една от залите на Регионалния исторически музей във Враца като част от Общинската програма за патриотично възпитание. В ролите на домакините и гостите влязоха ученици от СОУ „Христо Ботев”. Техен роб бе врачанският археолог доц. Нарцис Торбов. Пред гостите, дошли от различни провинции на Рим, той разказа за жилищата във вечния град, за особеностите на живота на богатите и бедните прослойки. Ученици от училищата „Христо Ботев” и „Отец Паисий” и Спортното училище, който присъстваха в залата, видяха как са изглеждали римските градове и жилищата в тях. Залата, в която богатите римляни посрещали своите гости се наричала „триклиниум”, като думата идва от трите канапета („клине”), които били разположени около трапеза. В средата сядали господарите на дома, а около тях – гостите. За закуска се сервирали студени ястия – хляб, масло, сирене, плодове. Обядът бил с топли ястия, преди което на гостите се сервирал ордьовър – риба и маслини. С обяда не се сервирал алкохол, но обедите често преминавали във вечери, където виното било задължителна част от пира. На гостите се предлагали истински деликатеси, приготвени от петите на камила, езиците на славеи или пауни, гребените на петли. И всяка гозба съдържала поне 25 подправки. Римлянинът Марк Гавий Апиций събрал рецепти в 10 книги за кулинарното изкуство. Той бил толкова заможен, че когато научил от своите роби как богатството му се е „стопило” до равностойността на днешни 500 милиона долара сложил край на живота си, понеже се боял да не умре в бедност. Римляните полагали особени грижи и за съдовете, в които се поднасяли храните и напитките на трапезата. Те били с релефна украса и покрити с лак в различни цветове, като най-качествен бил черният. Римската империя просъществувала от 1 до края на 4 в. сл. Хр.