Грънчарство

Целите и фрагментирани глинени съдове представляват една голяма част от откривания при археологически проучвания материал. Този вид находки е един от най-важните елементи, който се използва за датировка и характеристика на отделните култури, тъй като особеностите в технологията, формата и украсата на керамиката от различните епохи я превръщат в сигурен белег на времето, в което е създадена. Ето защо глинените фрагменти са наричани „азбуката на археологията”.

Появата на керамиката е едно от достиженията на неолитната революция (VІІ – VІ хил. пр. Хр. за Балканския полуостров), когато се осъществява преминаване от присвояваща към произвеждаща икономика, т. е. преминаване от лов и събирачество към земеделие, скотовъдство и уседнал живот.
Изработването на предмети от глина от праисторията до наши дни следва общи технологични принципи, макар всяка следваща епоха да внася свои особености, форми и украси. В основата на всяко грънчарско производство стои суровината, т. е. глината. От гледна точка на геологията глината представлява материал с минерален състав, който се е образувал чрез естествено промиване, утаяване и натрупване, в резултат на действието на атмосферните води и вятъра, като по този начин са се формирали глинени залежи. В зависимост от химичния състав и примесите на глините цветът им е разнообразен (жълт, червеникав, кафяв, сив, черен), а свойствата им, като плътност или рохкавост, пластичност, огнеупорност и т. н. варират. Пластичните свойства на глината се дължат на минерала каолинит, който е нейна главна съставна част и позволява след смесването на материала с вода да се образува лесно формуващо се тесто, което след сушене и изпичане запазва придадената му форма. Ранните грънчари са черпели глина от най-близко намиращото се находище. В по-късни исторически времена археологическите проучвания установяват, че съществува пряка зависимост между формирането на керамичните производствени центрове и наличието на находище на подходящи за обработка глини. Важна е и близостта на естествен водоизточник (да речем река). След добиването на суровината, тя е подложена на механична обработка, за да се пречисти от примеси (камъни, мидички). Това се осъществява чрез трудоемък процес, който включва заливане и накисване на глината с вода, при което се осъществява отново утаяване на по-фините частици. Този процес може да се повтори многократно, след което глинената маса се размесва до вид на пластична хомогенна смес. Работата на днешните грънчари по размесване и разточване на глинената маса е улеснена и до известна степен механизирана с използването различни приспособления и машини, като валяци например.